Интерактивна зона – Въпроси от съдебната етика

Магистратите имат дължимо поведение към всички работещи в съдебната система, към гражданите, към институциите, но И в отношенията помежду си: вежливост, толерантност, благоприличие… Ако погледнем на този въпрос отвисоко, в цялата картина на колегиалните отношения, той може да се перифразира така: как да запазя добрия тон тогава, когато колегата ми си позволява да го наруши? Какъв е балансът между моите лични граници на търпимост към хора, които нарушават добрия тон и моите професионални граници на търпимост към създаване на напрежение в колегиалните отношения? И ако някой нарушава добрия тон, аз трябва ли да го запазя в моя отклик на подобно поведение? В добрия тон ли е да назова това, което възприемам, и да му поставя граница? В добрия тон ли е да посрещам всяка нападка с усмивка и липса на реакция?

Отговорите не могат да бъдат еднозначни и без нюанси. Да помислим заедно: а какво изисква добрият тон, когато някой се държи неетично? Какво изисква добрият тон, когато някой се опитва да провокира колега, получил отличие, за да намали ценността на успеха му? Обезценяването на чуждия успех е често срещано поведение във всяка йерархична структура.

От поведенческа гледна точка, провокацията цели да създаде конфликт и най-добрият отговор за нея е пълното й игнориране. Забележете: пълно игнориране на поведението, съдържащо провокация, не на колегата – провокатор.

От гледна точка на колегиалните отношения, важно е на колегата провокатор да се постави здрава граница, за да знае, че този тип поведение няма да бъде допуснат. Здравото поведение не е грубо! Здравото поведение не сочи с пръст, не дава оценки, не напада и не критикува „за спорта“, то просто дава точна информация за това какво сме преживели, от кой акт на другата страна е провокирано преживяването и от какво имаме нужда.

От гледна точка на етичните правила и норми, всяко нарушение следва да срещне противодействие и в най-добрия случай, да няма почва, на която да покълне.

От гледна точка на бурята от емоции, които провокацията събужда в нас, преди да дадем израз на емоциите си, добре е да ги усетим, разберем и чуем тяхното послание. Да направим кратка пауза в общуването и да тренираме в такива ситуации да проведем бърз вътрешен диалог: „Какво се случва в мен? Ядосан ли съм, обиден ли съм, уплашен ли съм, радостен ли съм, любопитен ли съм, отвратен ли съм? От какво се нужда в този момент, за да си върна душевният мир? А човекът отсреща може ли да ми го даде? И ако не може /например, ако имам нужда от признание, а срещам завист/, има ли смисъл да го търся в общуването с този човек? Коя моя реакция би била адекватна на ситуацията и би спряла този човек да провокира и в конкретната ситуация, и по принцип?“.

А какъв е вашият начин да се справите с провокаторите?

Работата на магистрата има повече ограничения от гледна точка на нейната специфика и ролята на магистрата. Като гражданин, всеки магистрат има свободата в рамките на закона на всякакво поведение. Но в професионалното си качество, той следва да се съобразява къде и каква информация дава, по какъв повод, как това може да засегне интересите на страните в процеса и изпълнението на неговите професионални задължения. Магистратите нямат свободата в качеството си на магистрати, да общуват свободно с медиите, нито преди, нито след съдебни заседания. Вече към всеки орган на съдебната власт има специалист по връзки с обществеността. Всеки контакт с медиите следва да бъде добре обмислен и съгласуван със съответния специалист, ако изобщо е необходим.

По дело със всякакъв интерес е допустимо най-вече професионалното поведение: насоченото към изпълнение на професионалните задължения. Кое ще бъде по-особено при високия обществен интерес? Вероятно важен и болезнен за обществеността въпрос, който трябва да бъде решен от позицията на дадената от закона власт на магистратите.

За да може да отговори на този въпрос всеки магистрат трябва да умее да се постави на мястото на страните в спора, журналистите, обществеността, институциите и да си даде ясна сметка какво може да предизвика неговото поведение у човека отсреща. Високият обществен интерес предполага сериозно напрежение, болезнена тема, нарушено доверие, големи очаквания за справедливост, прозрачност, безупречно поведение, повече засегнати хора.

Така че, представете си за миг, че наблюдавате процеса отстрани. Как ще изглежда магистрат, който се държи като рок-звезда? Как ще изглежда магистрат, който се държи като палач, бирник, Кралят-слънце, смазана от страдание жертва, благосклонен към всички добряк, усмихнато безпомощно дете и прочие неподходящи роли, които може да предизвика светлината на прожекторите?

А сега да помислим: кое поведение поражда доверие? Как изглежда човекът, който предизвиква доверие, как говори, как се движи, допустимо ли е облеклото му да е по-забележимо от думите и действията? Като дете ли се държи или като възрастен? По какво познаваме, че той владее ситуацията, а не тя него? По какво познаваме, че е безпристрастен?

Общественият интерес винаги предполага предизвикателства с медиите и страните, които решат да го използват, за да прескочат правилата на поведение и процесуални действия. Да помислим: как трябва да се държи магистратът така, че освен доверие, да излъчва и непоколебимост да запази границите на дължимо поведение и за себе си, е за страните, и за останалите участници в процеса?

Прозрачност, ред, доверие, безопасност ….

Допълнете вие какво още трябва да се осигури от допустимото поведение на магистрата при засилен обществен интерес.

А относно отводите: страните могат да поискат всичко от съда. А съдът може да отговори на исканията съобразно закона.  Неоснователните искания с елемент на провокация целят пробив в реда за разглеждане на делото и в душевния мир на участниците в процеса: магистратът следва специално да тренира емоциите си така, че да не позволява да бъде нарушено балансираното му поведение от каквато и да е провокация в залата.

Единствените отношения, които могат да бъдат запазени в случая, са професионалните. „Добри“ отношения е относително понятие. Добри за кого и за какво?

Използването на йерархичния ред в системата за лични цели по принцип нарушава етичните правила и норми. Ако става дума за обикновени закачки и намеци, без заплахи и груби посегателства, реакцията е въпрос на поставяне на лични граници, висока самооценка и самоувереност. Има начин без да бъде обиждан и унижаван човекът отсреща, той да бъде спрян с прости и директни послания, че подобен интерес е нежелан. И това не е въпрос, който зависи от йерархичния ред в системата. Ако имаме трудности да се противопоставим на висшестоящи, на авторитети, на хора, които преживяваме като такива с повече власт и сила от нас, то трябва да си зададем въпроса: кой и кога е злоупотребявал с влиянието и властта си над нас? Кое е различното днес? И ако не се справяме сами, да потърсим професионална помощ.

При по-сериозни посегателства на личната свобода би било добра идея проблемът да бъде споделен с колега, да се потърси помощ от доверен колега или административен ръководител без обвързаност с другия колега.

В този случай нямаме „добри“ отношения, които да се запазват. Имаме недопустими отношения, които трябва да се променят.

Преценката за личната дистанция с всеки ваш колега зависи от това доколко сте изградили доверителни отношения помежду си. Проверете няколко пъти вътре в себе си доверявате ли се на вашия колега и има ли той неетични причини да скъсява дистанцията с вас? Вярвам, че верният отговор ще се появи като даващ най-голяма спокойствие и пространство за безпроблемни професионални отношения.

Понякога работата на магистрата прави поведението и преценките му ригидни /твърди и трудни за промяна/. В тези случаи ще помогне мекото поведение, в което допускаме, че има повече от един верни отговора, но сме категорични в избора си на позиция. Много помага изрази като: „Разбирам вашата гледна точка, но има и друго мнение в теорията, практиката, сред колегите…“; „Уважавам вашето мнение, но оставам на своето.“; „Аз мисля, чувствам, разбирам този въпрос различно…“.

Важно е да помним, че приоритет в работата ни е истината и законът, а не удобството. Често отношенията на „удобните“ колеги с висшестоящите са изпълнени с пренебрежение и неуважение, докато колегите със собствено мнение се ползват с повече доверие, дори след временния дискомфорт на различията в произнасянето.

Вечният опортюнист пък ще бъде „награден“ с изолация.

Важно е да се намери балансът и най-вече да служим на истината – да проверим и себе си, и другия, преди да застанем твърдо зад някаква позиция. Колкото по-често успяваме да отстоим мнението си, толкова по-лесно печелим уважението и доверието на членовете на състава, които са с повече опит и по-висок ранг.

Обоснованото съмнение е достатъчна причина за поддържане на здравословна дистанция в отношенията  с такъв колега, за проверка на всяко негово становище при произнасяне в състав с особено внимание, за отстояване на собственото мнение, дори то да е изолирано, за да се даде шанс на истината. Най-доброто решение е да не се дава никакъв шанс на опити за влияние, колкото и невинни да са те. Добрата проверка на реалността, с всички сетива, със събиране на повече от една гледни точки към темата, е в най-голяма помощ.

Друг е въпросът, ако съмнението е доказуемо. Там трябва да се търси път за поставяне на законова граница на подобно поведение, при съобразяване на всички пречки, които колегата с нарушен интегритет може да създаде за това..

Ако срещнем в някакъв казус подобни на нашите лични проблеми, това е едната страна на въпроса. Важно е умението да отграничаваме себе си от другия и да можем да останем равно отдалечени от страните, да вникнем във всеки конкретен случай, а не да действаме като „фен на отбора“  на определени социални роли или поведения. Има магистрати с открити пристрастия към майките, бащите, жертвите или обвинените в домашно насилие, възрастните, болните, пострадалите от ПТП, шофьорите, употребили алкохол и т.н. Едно от важните умения в работата на магистрата е да може да работи по всеки казус с любопитство и без предубеждение и пристрастия, без да позволява на собствените си емоции да влияят на преценката му на фактите.

Ако сме допуснали смесване на лични със служебни отношения, това е другата страна на въпроса. Важно е да опазим личния си живот от влиянието на служебния и обратното. Ако не сме успели, във всеки конкретен случай решението ще е различно, но винаги има път към човешко и истинно решение на противоречията.

Ако въпросът касае заплаха за проблеми в личния живот, ако в професионалния не направите нещо „както трябва“ … Потърсете доверен съюзник в този случай. И помнете уроците от екшъните, свързани с отвличане: с изнудвачи не се преговаря, иначе всички губят.

Ограниченията, произтичащи от специфични отношения в малки населени места, в райони, където не са преодоляни политически и властови зависимости в отношенията са трудна тема. Млад или неопитен колега може да заплати висока цена, ако работи на подобно място.

Разбира се, че лесният отговор е: законът е над всички лични и местни особености на колегите, практиката и района. И все пак, животът е най-висшата ценност. И здравето. Преценката на собствените ни сили да се противопоставим на натиск от всякакъв характер е първата ни стъпка.

Трудните въпроси са: докога и доколко ще допусна пробив и натиск спрямо личните ми и професионални убеждения? Това е въпрос с индивидуален за всеки колега отговор. Ако натискът е прекомерен, а особеностите на района изискват зависимо поведение от магистрата, той може да потърси начин да бъде преместен, да потърси помощ срещу корупционни практики, да работи според своите познания и убеждение, докато не промени практиката ….

Ако случаите са по-леки, законът е дал възможност за изразяване на особено мнение. При противоречива съдебна практика, това е добър инструмент, служещ на уеднаквяване на практиката и търсене на истината.

Ако говорим за чувства, това са субективни преживявания и тяхната най-важна функция е да ни дадат информация за това от какво наистина имаме нужда в отношенията си с колегите. Ако нашето присъствие, роля, работа, мнение не е достатъчно оценено или така ни се струва, за това може да има няколко причини.

На първо място, можем да проверим: виждат ли ни, чуват ли ни, разбират ли ни колегите, служителите, страните? Ако сме затворени, стремим се да сме невидими и гласът ни не се чува, това е повод за размисъл и за сериозна работа с уменията за изразяване.

Ако проблемът е в арогантното отношение на колеги и служители, които имат повече опит и стаж в конкретното населено място, орган, ниво, то тогава можем да потърсим в себе си кураж да продължим да стоим на своето място в системата и да изпълняваме ония задължения, които Законът ни е възложил. С времето ще се случи и усещането, че сме оценени.

Ако въпросът касае ония сплетни, интриги и конкурентни игри, които се случват навсякъде, където работят повече хора, за това ще ви бъдат нужни по-специални умения за работа в екип, за управление на конфликти, за повишаване на самооценката, за самоувереност и себеотстояване.

Но най-важното е да помните, че в отношенията ни с колегите никой с нищо не ни е длъжен, ако имаме нужда от висока оценка за работата си. Този, който изпитва такава нужда, трябва да предприеме стъпки, за да постигне целта си. Уверено, открито и заставайки зад себе си.