Същност на сигнализирането за нередности (whistleblowing)

Whistleblower protection law and freedom of information legislation conceptual idea with metal whistle and wooden judge gavel on dark background

Концепцията за „смразяващия ефект“ (т.нар. „chilling effect“) и последиците от докладване на нередности на работното място не е нова за съвременното общество. В контекста на съдебната система, не са рядкост случаите на магистратите, дръзнали да говорят публично за проблемите отвътре и впоследствие станали жертва на тенденциозно отношение и дори уволнение.  „Сам срещу системата“ („one against the system“) обикновено се оказва магистратът, който не би посмял да запази мълчание относно нарушенията на колегите си.

В този смисъл, по отношение на подаването на сигнали за нередности и при установяването и поддържането на съдебната независимост и свободата на изразяване, „смразяващият ефект“ е отразен в две ключови решения на ЕСПЧ по делата Кьовеши срещу Румъния и Тодорова срещу България. Жалбоподателите са водещи магистрати в своите страни. На няколко пъти изразили критики към съдебната система от чисто професионална гледна точка. В своите решения ЕСПЧ констатира нарушения на правата им и негативния ефект върху цялата съдебна система, следствие на дисциплинарните мерки, предприети по отношение на тях. Преждевременното прекратяване на мандата на Кьовеши като главен прокурор на Националната дирекция за борба с корупцията от президента на Румъния имал „смразяващ ефект“. Акт, целящ да обезсърчи не само нея, но и други магистрати в бъдеще да участват в публични дебати по законодателни реформи и въпроси относно независимостта на съдебната система.

Съдия Тодорова била председател на водещата професионална организация на съдиите. Нейната роля и задължения предпоставили вземането на отношение в публичния дебат в защита на професионалните интереси на членовете на тази организация. Изразени били критични позиции по отношение на начина, по който Висшият съдебен съвет и правителството управлявали и организирали съдебната система, безспорно били в полза на обществения интерес. В своето решение ЕСПЧ констатира, че първоначално наложеното на съдия Тодорова дисциплинарно наказание, а именно уволнение, е особено тежко и конституира нарушение както на свободата на изразяване на жалбоподателя, така и на съдебната независимост като цяло. Наложеното дисциплинарно уволнение имало безспорен „смразяващ ефект“ върху нея и други съдии, като имало  възпиращ ефект по отношение на изразяването на критични възгледи относно съдебната независимост.

Магистратите, които дръзват да  говорят за проблемите в системата  било то публично или пред надлежен орган  (т.нар. „whistleblowers“), често се сблъскват с безразличие, враждебност или, още по-лошо, отмъщение. Ето защо, за постигане на базисните целите, залегнали още в Бангалорските принципи, съдебната система трябва да осигури приемането на ефективни, надеждни и независими политики за сигнализиране на нарушения от страна на магистратите. Подобен механизъм ще допринесе не само за утвърждаване на върховенството на закона, но и за укрепване на общественото доверие в съдебната система.

Whistleblower law book and gavel in a court.

Директива 2019/1937 е специфичен инструмент на ЕС, който може да окаже пряко влияние върху този процес. За да се ползва от законовата защита при подаването на сигнал за нередности, физическо лице, което разкрива информация, трябва да има основание да вярва, че: а) действа в обществен интерес и б) подава сигнал добросъвестно. Директивата предвижда създаването на надеждни вътрешни механизми за докладване. Самоличността или каквато и да е информация, свързана с лицето, подало сигнал за нередност, не трябва да се разкрива на никого извън упълномощения персонал без неговото изрично съгласие. Всички лични данни на подателя на сигнал трябва да се обработват в съответствие с Регламента за защита на лични данни (GDPR). Директивата има за цел да приведе в съответствие всички национални нормативни рамки по отношение на правата на лицата, подаващи сигнали за нередности. Да осигури минимално ниво на защита, което е уеднаквено в целия ЕС. Директивата оставя на държавите членки да разширят определението за случаи на подаване на сигнали за нередности, които отговарят на условията за правна защита. С цел поддържане на върховенството на закона и внасяне на културна промяна в съдебната система е жизненоважно държавите-членки да изпратят недвусмислено сигнал до магистратите, които решат да не мълчат за нередностите в системата.

Практиките на отмъщение или виктимизация на подателите на сигнали за нередности са несъвместими с функционирането на едно демократично общество. Възможен подход за постигане необходимото ниво на защита по отношение на онези, които са решили да не пазят мълчание, може да бъде инкорпорирането на допълнителен принцип в Кодекса за етично поведение, доразвиващ принципните постановки на Бангалорските стандарти.

 

Нашето предложение за нов етичен стандарт

За да се изкоренят отрицателните последици върху обществените интереси и образа на правосъдието, от магистратите се очаква да действат добросъвестно, когато докладват за нарушения. Следва да се предоставят възможности, включително поверителност, вътрешни и външни канали, неутрални съветници и защита от всякакви форми на ответни действия с цел отмъщение или виктимизация.

 

 

Литература по темата за сигнализиране за нередности

Вашият коментар