Кратък и емоционален коментар
Ангелина Лазарова
Съдия в Апелативен съд Варна
Да съпреживея дните на 16-тата Конференция на МАЖС с повече от хиляда колеги, жени съдии, от 72 държави бе истинско професионално приключение. Не само заради древността и екзотиката на Мароко, където в гр. Маракеш, от 11 до 14.05.2023г. бе проведена срещата, по покана на Съюза на жените съдии на кралството. В комбинация с атмосферата, наситена с развети национални знамена, цветове, емоции, различни култури, традиции, с многоезичните разговори и песни, с изненадващото ниво на технологичните ресурси, предоставени от организаторите, дори външните контури на събитието бяха забележителни и неповторими.
След разсейване на еуфорията от попадането в такава обстановка, приветствията и музикалните поздрави при откриване на конференцията, в процеса на комуникация с многонационалната колегиална общност, осъзнах по-важното. Без значение от континента, на който живеем, структурата на съдебната система, законите и правилата, които прилагаме, тогите или другото облекло, с което заседаваме, всички сме единни, когато заговорим за независимост, равенство, справедливост. Разбирането на съдържанието, което се влага в тези основни етични принципи, в съдебните зали в целия свят е еднакво. Професионалното благородство, поддържането на компетентността, предоставянето на равни условия за участие в делата, почтеността, отговорното отношение към постановяване на съдебните актове, са присъщи на призваните да осъществяват правораздаването.
По силата на фактори от политически, икономически, религиозен, социален характер, държавите предоставят различни условия и гаранции за реализиране на принципите. Преодоляването на тази истина и все по-силното утвърждаване на независимостта, равенството, предоставянето на гаранции за професионалния статут на жените съдии, формират мисията на МАЖС. Колегите, с които имах честта да разговарям, сред които Лейди Бренда Хейл, бивш Президент на Върховния съд на Обединеното кралство и на МАЖС, са лично отдадени на каузата. Обсъждат постиженията и за бъдещите стъпки, които смятат да предприемат, за да увеличат броя на жените в съдебните системи, за да мотивират жените съдии да се кандидатират за по-високи инстанции, за да спечелят доверието, че могат да решават споровете на своите граждани справедливо. Те не искат да превземат съдебната власт в държавите, а да бъдат допуснати, да бъдат равни, да допринесат със своите знания, умения и чувствителност за утвърждаване на върховенството на правото. Ще избегна негативната статистика, установима лесно чрез индексите, измерващи съдебните системи по расова принадлежност, възраст, пол, брой на съдии спрямо население, и т.н., отчитани в докладите на МАЖС и други международни организации. Сред участниците имаше и представители на държави с развити демократични традиции, неограничавани възможности за развитие и друго професионално самочувствие, които щедро споделяха своя опит и идеи. И всеки дебат завършваше с единодушно подкрепеното мото: „Повече жени, повече справедливост.“.
Солидарността е основна ценност на МАЖС, истинска, а не само декларирана. Когато в началото на 2021г. по силата на „реформите“, предприети от талибаните в Афганистан за освобождаване на жените от всички публични длъжности, за около 250-те колеги (около 10 % от всички съдии) настъпва житейски обрат. Едновременно са били помилвани много затворници, осъдени от жени съдии, и излизайки от затворите, те започнали да отправят директни заплахи. Когато две от съдиите били застреляни на път към работа от неизвестен мотоциклетист, възниква изключителен риск за здравето и живота на останалите. Именно МАЖС предприема незабавни действия по евакуацията им в различни държави. Част от спасените взеха участие в конференцията.
Разказаха личните си истории, плакаха, пяха заедно с колегите, които са им помогнали… Трагедията за тези жени и семействата им, останали в Афганистан, продължава. Желанието им да се върнат в страната си и да продължат да работят като съдии, към момента изглежда неосъществимо. Една от тях каза: „Благодаря ви, че ни поканихте и се отнасяте с нас като равни, макар вече да не сме съдии.“.
В други панели на форума бяха дискутирани отделни специфики на травмите, предизвикани от домашно насилие, трафик на хора, други престъпни актове, включително във виртуалното пространство, както и възстановяването на жертвите, с поставен акцент върху емоционалната интелигентност и емпатията на съдиите. Първият църковен съдия в Палестина разказа за трудностите на обикновената жена в държава с десетки религии и техните различни правила, прилагани заедно със светските, някои, обвързващи раждането й, други – образованието и работата, семейния живот и невъзможността да се раздели със своя мъж, без значение колко често я насилва и от какви зависимости страда. Показа своя църковен съд, помещенията за работа на групи по подкрепа, сподели за случаи на промяна на религия само с цел постигане на развод и начало на нов живот.
Темите за дигитализация и иновациите в съдебните системи също имаха своето значимо обсъждане. Опит, добри практики, рискове и бъдещи насоки бяха споделени от множество държави, сред които Филипините и Мароко. Видяхме и модерната съдебна сграда на гражданския и търговския съд в Маракеш, залите с големи снимки на краля на Мароко и текстове от Корана, компютрите на секретарите, просторните чакални, гардероб и помещенията за съдиите.
По време на конференцията беше проведено гласуване и бе отпразнувано избирането на нов президент на асоциацията – съдията от Нигерия, Бинта Ниако. Бе определено и мястото на следващата конференция през 2025г. – Южна Африка, гр. Кейптаун. Моята нова приятелка, съдия в Основния съд там – Руби Матис, много настоява да отида.
Според организаторите, България за първи път участва във форум на МАЖС, официално сред останалите знамена бе представено и българското.
Надявам се, вече разбирате и оправдавате емоционалността на този коментар. Професионално приключение, но и повод за удовлетворение, е да разпознаеш изповядваните от теб ценности в колеги от толкова много държави, като видиш част от своя свят през техните очи. И да продължим заедно, всеки към своята съдебна зала.