ИСТОРИЯ НА КЛЕТВАТА НА МАГИСТРАТИТЕ КАТО ИЗТОЧНИК НА СЪДЕБНА ЕТИКА И ПРОФЕСИОНАЛНО ПОВЕДЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

ФОТОСНИМКА на Клетва 1879:

СЪДЪРЖАНИЕ НА КЛЕТВАТА:

Като исторически извор за Клетвата от 1879 може да се използва клетвеният лист, написан от свещеник Тодор Мишаков – председател и първи съдия на Окръжен съд – Ловеч от 03.10.1879 г. 

"Кълна се в името на единного Бога да съблюдавам и вардя Конституцията и при изпълнението на своите обязанности, да имам предвид единствено общото благо на народа и княза, до колкото ако проумявам и то по съвестта си, в това да ми помогне Господ. Амин."

Тодор Мишаков – председател и първи съдия на Окръжен съд – Ловеч от 03.10.1879 г."

КОМЕНТАР:

По съдържанието на клетвата от 1879 може да се направи извод за свързаността на българското правораздаване с християнските ценности – уповаване на Бог, съвест, достойнство, благо за общността, което има свое логично обяснение. На първо място, клетвата била възприета от Руския устройствен закон на съдилищата от 1864 г., когато дворецът в Петербург отдава почит към църквата. Второ, клетвата била формулирана непосредствено след Освобождението на България, свързвано със защита на славянските народи и техния общ език и религиозна вяра. Трето, военните действия са се извършвали под закрилата на осветени от православната църква бойни знамена с изобразени светци на тях. Четвърто, основен акумулатор на българската освободителна идея били: борбите за независима църква, църковните и килийни училища, дейността на българските възрожденци – Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Христаки Павлович, Петър Берон, Васил Априлов и други. Пето, Санстефанският мирен договор възпроизвеждал географските граници на българската епархия, т.е. териториите в които имало компактно българско население, готово за консолидация на самостоятелна държава. Затова в периода след Освобождението, клетвата била свързана с вярата, възпроизвеждаща идеала на възрожденския българин, неговата история и национална идентичност. Финалът на клетвата  „… в това да ми помогне Господ. Амин“, й придава символно звучене на молитва.

ФОТОСНИМКА на Клетва 1880:

ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ ЗАКОНА:

ГЛАВА ХIV.

За клетвата.

132. Всеки съдия или прокуроръ, при постъпването си на служба полага следната клетва:

"Обещавамъ се и се заклевамъ въ името на всемогущаго Бога да бъда веренъ на Негово Царско Височество Княза, да изпълнявамъ свято и ненарушимо законите на княжеството, да съдя съ чиста съвесть, безъ всяко пристрастие и лицеприятие, да пазя свято тайната на съвещанията и да постъпямъ въ всичко като честенъ, добъръ и справедливъ съдия, като помня, че за всичко ще давамъ отчетъ предъ закона и предъ Бога. Аминъ."

133. Нотариусите, секретарите, подсекретарите, съдебните пристави и кандидатите за съдебни длъжности, при постъпването си на служба, полагатъ следнята клетва:

"Кълна се въ името на Бога всемогущаго да бъда веренъ на Негово Цярско Височество Българский Князъ, да пазя свято и ненарушимо законите на княжеството, да изпълнявамъ честно и добросъвестно обязаностите по службата, която ми се поверява, и всичките правила, разпореждания и поръчения, които се отнасятъ до тия ми обязаности, да не превишавамъ властьта, която ми е дадена, и да не причинявамъ умишлено никому вреди и загуби, да пазя тайни по делата, които ми се поверяватъ и поръчватъ за извършване въ кръга на моите обязаности, като помня, че за всичко азъ съмъ длъженъ да давамъ отчетъ предъ закона и предъ бога. Аминъ".

145. Изброените въ предидущите членове длъжностни лица полагатъ клетва предъ общото събрание на съда, при който са назначени.

146. Ако назначеното длъжностно лице по съдебното ведомство откаже да положи установената по-горе клетва, счита се, че не е приело длъжностьта.

ЗИД (ДВ, бр. 95 от 05.05.1910 г.) към Закона за устройство на съдилищата от 1899 г. е изменена със, с което “Негово Царско Височество Княза” се заменя с думите “Негово Височество Царя на Българите” и думата “княжество” се заменя с думата “царство”. Освен това е променен цифровата разпоредба на клетвата от чл.132-135 преминава в чл.144-147.

КОМЕНТАР:

Клетвата от 1899 г. била еднаква за съдии и прокурори. Тя била различна по съдържание от полаганата от нотариусите, секретарите, подсекретарите, съдебните пристави, кандидатите за съдебни длъжности при постъпването им на служба. Клетвата е претърпява и законодателна промяна със ЗИД (ДВ, бр. 95 от 05.05.1910 г.). Разликата между първоначалната и изменената редакция на текса на закона е до изменението на израза “Негово Царско Височество Княза” с думите “Негово Височество Царя на Българите” и думата “княжество” се заменя с думата “царство”. Промяна имала и  цифровата разпоредба на клетвата от чл.132-135 преминава в чл.144-147. Изменението на закона е в резултат от промяната от княжество към царство, поради което по същността си не се отразява до семантиката и семиотиката на клетвата като източник на съдебна етика и професионално поведение. Клетвата на магистрата се полагала при първоначално встъпване в длъжност пред общото събрание на съда. При отказ да положи клетва, се считало, че лицето не било встъпило в длъжност. Така встъпването в длъжност на магистрат било със сложен фактически състав, чийто последен и решаващ юридически факт бил полагане на клетва. Неполагането на клетва било липса на положителна процесуална предпоставка за възникване качеството на магистрат, който принцип съществува в българското законодателство още от 1899. Цитираният историческият период предхождал секуларизацията на правосъдието от християнските догми - отделянето на религиозно от светско (характерно за епохата на Просвещението), тъй като от съдържанието на клетвата е видно, че съдията я полагал пред Царя на Княжеството и пред Бога, изхождайки че по време Възраждането запазил своята национална идентичност благодарение на вярата, законодателят решил в клетвата на съдиите и прокурорите да присъства името на Бога. Българският законодател е искал да скрепи светските закони с авторитета на религията и да направи мост между тях. Клетвата наподобявала молитва – молба към Бога, съдията да бъде справедлив – да получи божествения ум при отсъждане. Доказателство за това е последната дума „Амин“. Следосвобожденският магистрат следвал примера на Соломон и съдебните достижения на англосаксонската система при встъпването си в длъжност - търсене на мъдрост и отправяне молба към Бог. От друга страна, в клетвата присъствали понятия като чест, почтеност, независимост, безпристрастност, благоприличие, които са универсалните и за нашето съвремие, описани в Бангалорски принципи от 2001. Това е знак за прогресивния дух на следосвобожденския българин и желанието му да се докаже и покаже, че възстановеното българско правораздаване имало място на европейската правосъдна сцена. Тези идеали и ценности, възприети от законодателя, определяли основни стандарти на правосъдие в България, които са близки до европейските. Обективно, още от тогава българският магистрат бил просветен в ценности, изпълнявал стандарти, които много по-късно били кодифицирани в различни международни договори.

ФОТОСНИМКА на Клетва 1899:

ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ ЗАКОНА:

Приложение към чл.102 на Съдостройството

Клетвата, която полага съдията, когато встъпва в длъжност.

Обещавам се, и се кълна в името на Всемогъщия Бог, над светото му Евангелие и над животворящия Господен Кръст да бъда верен на Негово Височество Българският Княз, да изпълнявам свято и неуклонно Конституцията и законите на Княжеството, да съдя по чиста съвест без всякакво лицеприятие за в полза на който и да е, и да постъпвам във всичко според както го изисква званието, в което влязвам, като помня, че за всичко ще давам отчет пред законът и пред Бога на Страшний съд.

За удостоверение на това целувам словото и кръстът на Спасителят. Амин.

Приложение към чл.146 на Съдостройството

Клетва, която полага Съдебният пристав, когато встъпва в длъжност.

Обещавам и се кълна в името на Всемогъщия Бог, пред светото му Евангелие и пред жимотворящия Господен Кръст, да бъда верен на Неговото Височество Българският княз, да изпълнявам свято и неуклонно Конституцията, да изпълнявам честно и добросъвестно всичките обязяности по службата си, с която съм натоварен, и всички правила и закони, разпореждания и поръчения, които са относими до тази моя обязаност, да не превишава властта, която ми е дадена и да не причинявам с умисъл никому пагуба или вреда, а напротив да вардя всички интереси, които са ми поверени, като свои собствени, като помня, че за всичко аз съм длъжен  да давам отговор пред законът и пред Бога на Страшний съд.

За удостоверение на това целувам Словото и Кръста на Спасителят мой, Амин.

Приложение към чл.20 от Временните съдебни правила

Клетва, която полага Съдебния заседател:

Обещавам и се кълна в името на Бога Всемогъщаго, пред Светото му Евангелие и жимотворящия Господен Кръст, че по делото, за което съм избран, като Съдебен Заседател, ще положа всичките си сили до колкото ми стига умът, да щателното разглеждане както на обстоятелствата, които уличават подсъдимия, тъй също и обстоятелствата, които го оправдават, и че ще дам решителния глас, според той, което чуя и видя в Съда, според същата правда и убеждението на съвестта ми, като не оправдавам виновния и като не осъждам невинния, като помня, че за всичко това съм длъжен да дам отговор пред Законът и пред Страшния Съд Господен.

КОМЕНТАР:

Повече информация за Клетвата от 1880 намираме в Годишен сборник от закони на Българското Княжество, С. 1886, с. 117; обнародван в Държавен вестник бр. 52 от 14.06.1880 г. Прави впечатление, връзката между светското правораздаване и духовното начало у следосвобожденския българин продължила да се запазва. В клетвата отново присъствали понятия, свързани с вярата на човека. Но за разлика от клетвата от 1879 г., съдията полагал клетва да изпълнява Конституцията и законите на Княжеството, което е доказателство за наличието на национално самочувствие на магистрата, за възстановената държавност, за гордостта от създадените собствени закони от освободения българин. Така наред с мотива от предишната клетва за връзка между съдията и Бога, новата клетва въвеждала принципа за законност на българската държава, а не закони, които били съставени от чужда военно-политическа сила. Използването на понятието „звание“ е доказателство, че магистратът се възприемал като професия с високо чувство на морал и дълг. За разлика от предишната клетва, клетвата от 1880 въвеждала и санкционна част – при неспазването й се носило отговорност според закона и пред Страшния съд. Следователно от 1880 г. клетвата на магистрата нямала единствено морален характер и тържествен елемент, но и правно задължение, тъй като неизпълнението й било скрепено със санкции: светска  - отговорност според закони, и духовна – пред Страшния съд. Отново клетвата имала структурата на молитва, тъй като завършва с целуване на Библията, Кръста и думата „Амин“.

ФОТОСНИМКА на Клетва 1934:

ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ ЗАКОНА:

ХIVа. За клетвата

(Нова глава: З. отъ 16 августъ 1935 г.).

Чл. 121а. Всеки съдия или прокуроръ при встъпване въ длъжность, полага следната клетва:

"Обещавамъ се, и се заклевамъ, въ Името на Всемогъщаго Бога, да бъдъ веренъ на Негово Величество Царя на българите, да изпълнявамъ свято и ненарушимо законите на Царството, да съдя по чиста съвестъ, безъ всяко пристрастие и лицеприятие, да пазя свято тайната на съвещанието и да постъпвамъ въ всяко като честенъ, добъръ и справедливъ съдия, като помня, че за всичко ще давамъ отчетъ предъ закона и предъ Бога. Аминъ"

Чл. 121б. Нотариусите, секретарите, съдиите-изпълнители и кандидатите за съдебна длъжность при встъпване въ длъжность полагатъ следната клетва:

"Кълна се въ Името на Всемогъщаго Бога, да бъдъ веренъ на Негово Величество Царя на българите, да пазя свято и ненарушимо законите на Царството, да изпълнявамъ честно и добросъвестно обязаностите по службата, която ми се поверява и всички правила, разпореждания и поръчения, които се отнасятъ до тия ми обязаности, да не превишавамъ властьта си, която ми е дадена и да не причинявамъ умишлено никуму вреди и загуби, да пазя тайни по делата, които ми се поверяватъ и поръчватъ за извършване въ кръга на моите обязаности, като помня, че за всичко съмъ длъженъ да дамъ отчетъ предъ законъ и предъ Бога. Аминъ."

Чл. 121в. Изброените въ предходните членове длъжностни лица полагатъ клетва, чрезъ свещеникъ предъ общото събрание на съда, при който са назначени.

Чл. 121г. Ако назначеното длъжностно лице по съдебното ведомство откаже да положи установената по-горе клетва, счита се, че не е приело длъжностьта.

КОМЕНТАР:

Клетвата от 1934 г. започнала да се прилага едва от 1935 г., когато е обнародван ЗИД (ДВ бр.183 16.08.1935 г.) към закона, с който се въвели нови разпоредби – за клетвата. Клетвата се полагала от съдия и прокурор при първоначално встъпване в длъжност пред общото събрание на съда, в който ще работи лицето, но чрез свещеник. Заявяването й било част от фактическия състав за заемане на тази длъжност. Различна била клетвата, която полагат нотариусите, секретарите, съдебните изпълнители и кандидатите за съдебна длъжност. Клетвата не се различавала по смисъл и съдържание от тази от 1899 г. Единствената промяна е граматическа поради осъществената реформа в българския книжовен език.

ФОТОСНИМКА на Клетва на съдиите 1948:

ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ ЗАКОНА:

чл.23. Всеки съдия при встъпване в длъжност полага пред общото събрание на съда следната клетва:

"Кълна се в името на народа на бъда верен на Народна република България, да изпълнявам законите в страната, да съда по чиста съвест без пристрастие, да пазя тайните на съвещанията и да постъпвам във всичко като справедлив съдия и Заклех се."

Съдебните кандидати, допълнителните членове, околийските съдии и заместниците им полагат клетва пред общото събрание на съответния областен съд.

Същата клетва полагат пред околийския съдия съответно пред председателя на съда и съдебните заседатели преди да почнат да изпълняват длъжността си.

Останалите длъжностни лица по съдебното ведомство полагат клетвата предвидена в закона за държавните служители.

КОМЕНТАР:

На 26.03.1948 г. излязъл бр. 70 на ДВ, в който били обнародвани Закон за прокуратурата 1948 г. и Закон за народните съдилища 1948 г. Тези закони отменили Закона за устройство на съдилищата от 1934 г. Това било годината, в която за първи път се разделили магистратските професии – съдийска, от една страна и прокурорска и следователска, от друга. Съществували два устройствени закона, според които прокурорската и следователска длъжност полагат клетва, различна от съдийската.

При сравнение на съдържанието на съдийската клетва от 1948 г. с това от 1934 г. се установява, че основна разлика е осъществяването на правораздаването в името на българския народ, а не на Бога и Царя. Този факт е естествен ход от промените в политическия живот в страна, предвид идеята за завземането на властта от „народа - пролетариата“ и премахнатата монархия като конституционна форма на управление на държавата. В този клетва липсвал глаголът „обещавам“, който е заменен с „кълна се", в чието семантично значение не се открива голяма разлика. Клетвата на съдията не завършвала със сакралната дума „Амин“, а със „Заклех се“. Вярата в религията била заменена с вяра и обещание пред народа - съвкупността от маса, хора, интересите на групата, което било характерно за марксизма. Лексиката е доказателство за променените социално-икономически отношения и възгледите на марксизма като философско атеистично течение. От съдържанието на клетвата се установява и вида на държавното управление в страната. Ако през 1935 г. съдиите се кълнели в името на царя, т.е. монархия като форма на държавно управление, то през 1948г. вече съдиите се кълнели в името на република, с тоталитарен режим. Въпреки това, категориите като спазване законите на страната, чиста съвест, безпристрастие, тайна на съвещание, справедливост са били запазени и възпроизведени в клетвата от 1948 г., което е доказателство, че въпреки променената политическа конюнктура, правосъдието се уповавало на еднакви ценности от 1935 г., известни сега като принципите от Бангалор.

ФОТОСНИМКА на Клетва на прокурори 1948: 

ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ ЗАКОНА:

чл.24. При встъпването в длъжност прокурорите и следователите дават следната клетва:

"Кълна се в името на народа да бъда верен на Народна република България, да пазя установения от Конституцията държавен и обществен ред и законността в страната и да изпълнявам съвестно своята длъжност. Заклех се.".

Главният прокурор на републиката полага тази клетва пред Президиума на Народното събрание, останалите прокурори - пред непосредствено по-горния по степен прокурор, а следователите - пред областния прокурор.

Всички останали длъжностни лице при Прокуратурата и при следователите полагат клетва съгласно закона за държавните служители.

КОМЕНТАР:

На 26.03.1948 г. излязъл бр. 70 на ДВ, в който били обнародвани Закон за прокуратурата 1948 г. и Закон за народните съдилища 1948 г. Тези закони отменили Закона за устройство на съдилищата от 1934 г. Това било годината, в която за първи път се разделили магистратските професии – съдийска, от една страна и прокурорска и следователска, от друга. Съществували два устройствени закона, според които прокурорската и следователска длъжност полагат клетва, различна от съдийската.

За разликата между прокурорската клетва от 1948 г. и тази от 1935 г. важи казаното за разликата между съдийските клетви от тези две години. Според закона от 1948 г., главният прокурор полагал клетва пред президиума на Народното събрание, останалите прокурори пред непосредствено по-горния по степен прокурор, а следователите – пред областния прокурор. Различието между съдийската и прокурорската клетва от 1948 г. е в това, че прокурорите и следователите се кълнели да пазят установения държавен и обществен ред, което липсвало при съдиите. За съдията било вменено задължението да изпълнява законите, а на прокурорите и следователите да пазят установения държавен ред. Това е доказателство, че още по онова време прокуратурата и следствието са били по - тясно функционално свързани с изпълнителната власт, тъй като защитавали формата на държавно управление. Не случайно в прокурорската клетва се споменавало, че прокурорът и следователите трябва да изпълнявали съвестно своята „длъжност“. Юридическата семантика на „длъжност“ насочва по-скоро към органите на изпълнителната власт като място в държавния апарат, отколкото към органите съдебната власт. Съдийската клетва използва думата „съдия“, но не и „длъжност“. В този смисъл сякаш прокуратурата била стожер на формата на държавната власт и неин блюстител. Въпреки това в историята на клетвата на магистрата се появил и нов етичен принцип, а именно „съвестно изпълнение“ на прокурорската длъжност, което напълно съответства на принципа прилежание от Бангалорския акт.

ФОТОСНИМКА на Клетва на съдиите 1952:

ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ ЗАКОНА:

чл.30. Всеки съдия при встъпване в длъжност дава пред общото събрание на съда следното обещание

"Обещавам пред народа да бъда верен на Народна република България, да изпълнявам и прилагам точно законите, да съдя по чиста съвест и без пристрастие, за пазя тайната на съвещанията и да бъда справедлив съдия."

Народните съдии дава обещание пред обещание пред общото събрание на окръжния съд.

Същото обещание дават пред народния съдия, съответно пред председателя на съда, и съдебните заседатели преди да започнат да изпълняват длъжността си.

Съдиите и съдебните заседатели при военните съдилища дават горното обещание със следната добавка:

„Обещавам също с всичките си действия да охранявам мощта, дисциплината и установения ред в българската народна армия и независимостта на родината."

КОМЕНТАР:

На 07.11.1952 г. в бр. 92 на ДВ били публикувани новите устройствени закони – Закон за устройство на съдилищата 1952 и Закон за прокуратурата на Народна република България 1952, с които съответно се отменяли законите от 1948г. Въвела се професията военен съдия, но не и военен прокурор.

Клетвата от 1952 година е била една и съща за съдии и съдебни заседатели, което е доказателство за еднаквата тежест на гласовете на съдебния състав при постановяване на съдебни решения и обвързването на правораздаването с обществено-икономическите условия, характерни за социализма.  Магистратската клетва вече не завършвала със сакралната дума „Заклех се“. Изобщо липсвало каквато й е да крайна дума при клетвата, което създава усещане за незавършеност на изказаното. Съществували са две различни клетви в зависимост от органа, в който правораздавал магистратът – обикновен или военен съд. Още от 1952 година законодателят направил разлика в правораздаването между обикновен и военен съдия. Всеки войник е полагал военна клетва, чието нарушение е самостоятелен състав на нарушение на закон. Съгласно чл.30, ал.5 от ЗУС 1952г., военните съдии и заседатели давали същото обещание, както обикновените съдии, със следната добавка: „Обещавам също с всичките си действия да охранявам мощта, дисциплината и установения ред в българската народна армия и независимостта на родината“.

ФОТОСНИМКА на Клетва на прокурори 19952:

ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ ЗАКОНА:

чл.15. Прокурорите и следователите при встъпване в длъжност дават следното обещание:

„Обещавам в името на народа да бъда верен на Народната република България, да пазя установения от Конституцията държавен и обществен ред, да бдя над спазването на законността в страната и да изпълнявам съвестно своята длъжност.”

Главният прокурор на Народната Република дава това обещание пред Президиума на Народното събрание, а всички останали прокурори и следователи - пред непосредствено по-горния по степен прокурор.

КОМЕНТАР:

На 07.11.1952 г. в бр. 92 на ДВ били публикувани новите устройствени закони – Закон за устройство на съдилищата 1952 и Закон за прокуратурата на Народна република България 1952, с които съответно се отменяли законите от 1948г. Въвела се професията военен съдия, но не и военен прокурор.

Прокурорската и следователска клетва от 1952 г. се различавали основно по два признака в сравнение с клетвата от 1948 г. На първо място, глаголът „Кълна се“ бил заменен с „Обещавам“, в чиито семантичен смисъл не се открива голяма разлика. Второ – клетвата, подобно на съдийската не завършвала със „Заклех се“, поради което отново създавало усещане за незавършеност на обещанието. В останалата част, клетвата възпроизвеждала текста на клетвата от 1948 г.

Клетва на прокурори 1960

КОМЕНТАР:

Законът за прокуратурата 1960 г. отменил Закона от 1952 година. В този закон липсвали разпоредби за полагане на клетва при встъпване в длъжност, пред кого се полагала и какво било нейното съдържание. Съгласно чл. 62 от закона, вътрешния ред в прокуратурата се определял с Правилник на Прокуратурата на Народна република България. След справка в ДВ и библиографска справка  (Йолова & Кискинова, Законодателство на Народна република България 1944 - 1986. Справочник, 1988) (Йолова & Кискинова, Справочник по законодателството на Народна република България 1944 - 1981 г., 1982) (Павлов, 1979) (Наказателни и устройствени закони, 1982), се установи, че за периода от 1960 г. до 1971 г. е нямало обнародван правилник за прокуратурата по ЗП от 1960 г. Същевременно в ПЗР от Правилника за прокуратурата от 1981 г. било записано, че правилникът отменял Правилника за прокуратурата от 1968 г. Липсата на публикация най-вероятно се дължала на политическата обстановка за цитирания период, поради което правилникът най-вероятно бил предназначен за вътрешно ползване и не е подлежал на публикуване.

ФОТОСНИМКА на Клетва на съдии 1976:

ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ ЗАКОНА:

Закон за устройство на съдилищата: Чл. 77. (1) Съдиите и съдебните заседатели полагат клетва.

(2) Клетвата се полага пред председателя на съответния съд. Председателят на съда полага клетва пред председателя на по-горестоящия съд. Председателят на Върховния съд полага клетва пред Народното събрание.

Правилник за организацията на аботата на районните, окръжните и военните съдилища: Чл. 14. (1) Съдиите и съдебните заседатели от районните и окръжните съдилища, преди да започнат да изпълняват длъжността си, полагат следната клетва: "Кълна се пред българския народ да осъществявам дейността си в съгласие с Конституцията на Народна република България, да изпълнявам и прилагам точно законите, да съдя по вътрешно убеждение и безпристрастие, да бъда справедлив съдия, да пазя тайната на съвещанията и да спазвам безупречно правилата на социалистическия морал. Заклех се".

(2) Съдиите и съдебните заседатели при военните съдилища полагат клетвата по предходната алинея със следната добавка: "Заклевам се с всичките си действия да охранявам мощта, дисциплината и установения ред във Въоръжените сили на НРБ и независимостта на родината".

(3) За положената клетва съдиите и съдебните заседатели подписват клетвен лист.

КОМЕНТАР:

 В Закона за устройства на съдилищата от 1976 г., който отменил ЗУС от 1952 г., липсвало клетва на съдиите. В чл.77 от закона било упоменато само, че клетва полагала съдиите и съдебните заседатели пред председателя на съответния съд, а председателите - пред по-горестоящия съд. Не било уточнено дали клетвата била само за първоначално назначаване или и в хипотезите на преместване и повишаване. Самата клетва на магистратите се съдържала в чл.14 Правилник за организацията на работата на районните, окръжните и военните съдилища (обн., ДВ, бр. 89 от 15.11.1977 г.,). Този подход създава съмнение, че законодателят не е държал на клетвата като източник на съдебната етика и професионално поведение, тъй като не се намирала в закона, който регулира първичните обществени отношения, в подзаконов нормативен акт. Очевидно било неговото разбиране, че клетвата има субсидиарен характер, поради което била уредена в подзаконов нормативен акт. Продължила тенденцията, че клетвата била една и съща за съдии и съдебни заседатели, с оглед тяхната тежест при гласуване.  Съществували две различни клетви в зависимост от органа, в който правораздавал магистратът – обикновен или военен съд. Така законодателят продължил да прави разлика в правораздаването между обикновен и военен съдия.

Съпоставяйки съдържанието на съдийската клетва 1976 г. с предходните, се установява, че съдиите се заклевали да спазват социалистическия морал. Съществуването на тази философска категория бил естествен резултат от промените в политическия живот в страната. Вярата в религията била заменена с един нов вид морал, а именно социалистическия морал, в който съдията се заклевал да спазва. Това била категория, известна само в бившите страни от Източния блок, била възприета от възгледите на Енгелс и била подета от комунистическите лидери. Ето защо може да се направи извод, че на този етап от историята на държавата ни, страхът от нарушението на божиите закони бил премахнат. Страх магистратът декларирал зачитането на стойността на обществен морал. В действителност, бил формиран политически, за да обслужвал интересите на тоталитарната държава. Клетвата съдържала обещание за изпълнение на конституцията и законите на Републиката, съответстващо на установената традиция. Принципите като вътрешно убеждение, безпристрастност, справедливост, тайна на съвещанието, съставляващи историческо достижение на българската юриспруденция, продължили да имат обвързващо приложение в правораздаването. От анализа на клетвата на военните съдии се установява, че имали различно третиране от страна на нормотвореца. Вместо „Кълна се“ военните съдии използвали синонимното словосъчетание „Заклевам се“, но не обещавали, че ще спазват законите на Републиката, а че ще охранявали мощта, дисциплината и установения ред във Въоръжените сили на НРБ и независимостта на родината. Всъщност, през годините на развиващото се социалистическо общество не е бил поставян истински въпросът за независимостта, обективността и справедливостта на правораздаването, не са били измервани индекси на прилагане на закона и обществено доверие в съдебната система.

ФОТОСНИМКА на Клетва на прокурори 1980:

ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ ЗАКОНА:

Чл. 48. (1) Военната прокуратура упражнява надзор за точното и еднакво изпълнение на законите в системата на Министерството на народната отбрана, Министерството на вътрешните работи, Строителните и Транспортните войски и в други предвидени от закона ведомства.

(2) Военната прокуратура организира и води борба против престъпленията и другите правонарушения и осъществява предвидените в този закон правомощия във ведомствата и войските по ал. 1.

(3) С цялата си дейност Военната прокуратура съдействува за възпитаването на военнослужещите в дух на точно и неотклонно изпълнение на законите, военната клетва, военните устави и заповедите на командирите.

КОМЕНТАР:

В Закона за прокуратурата от 1980 г. единственият текст, посветен на клетвата е този, че военните прокурори полагали клетва (чл.48, ал.3). Съгласно § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на закона, за прилагането на този закон се издало Правилник за прилагането му от главния прокурор. Този правилник бил обнародван в ДВ, бр. 56 от 17.07.1981 г., но и в него липсвали разпоредби досежно полагането на клетвата – процедура, ред и съдържание. Ето защо по време на разглеждания период (от 1980г .  до 1994 г.), клетва на прокурорите и следователите не е била от съществено значение, за да имало място в текста на закона и подзаконовия нормативен акт.

ФОТОСНИМКА на Клетва на магистрати 1994:

ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ ЗАКОНА:

Чл. 107. Всеки съдия при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: "Заклевам се в името на народа да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя тайната на съвещанието, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!"

Чл. 108. Всеки прокурор и следовател при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: "Заклевам се в името на народа да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя служебната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!"

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Всеки държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: "Заклевам се в името на народа да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно и добросъвестно служебните си задължения, да пазя тайната на поверените ми дела, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!"

Чл. 110. (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) Клетвата се полага пред съдиите, прокурорите и следователите при съответния орган на съдебната власт. След полагане на клетвата се подписва клетвен лист.

(2) Лицата, отказали да положат клетва, не могат да встъпят в длъжност.

Първоначален вариант на чл.109: Всеки съдия-изпълнител и нотариус при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва:

"Заклевам се в името на народа да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно и добросъвестно служебните си задължения, да пазя тайната на поверените ми дела, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!"

Първоначален вариант на чл.110: Клетвата се полага пред съдиите, прокурорите и следователите при съответния окръжен съд. След полагане на клетвата се подписва клетвен лист.

  (2) Лицата, отказали да положат клетва, не могат да встъпят в длъжност.

КОМЕНТАР:

С настъпването на промените през 1989 г. година и приемането на Закон за съдебната власт от 1994 г. (Обн. ДВ. бр.59 от 22.07.1994 г.) се променила радикално структурата на съдебната власт. На първо място съдии и прокурори полагали различна клетва като магистрати, което е самостоятелен израз на сепариране на тези две професии като отделни клонове на съдебната власт. Съществена разлика, че законовите разпоредби, уреждащи процедурата по полагане на клетва, нейното съдържание се намирали в закона, а не в подзаконов нормативен акт. Това е доказателство, че законодателят вложил голямо значение в магистратската клетва като източник на етика, за разлика от предишния устройствен закон, в който клетвата била поместена в подзаконов нормативен акт. Клетвата се заявявала при първоначално встъпване в длъжност пред съдиите, прокурорите и следователите при съответния орган на съдебната власт и бил елемент от фактическия състав по встъпване на длъжност. Клетвата за съдии и прокурори се различавала от полаганата от държавните съдебни изпълнители и съдии по вписванията. Съдържанието наподобявало първоначалното съдържание на клетвата от 1899 г., но имало и съществени разлики. Клетвата била в името на народа и Конституцията. Съвременният магистрат отсъждал единствено само по волята на закона и доказателствата. Разликата между клетвите на съдията, прокурора и следователя се състояла в това, че при вземането на решения съдията участвал в съвещание, което трябвало да бъде пазено в тайна, а прокурорите и следователите имали достъп до информация, която следвало да запазят. Клетвите, които полагали магистратите са били само формално различни. За посочения период също липсвало отделна клетва за военен съдия и прокурор, поради което може да се направи извод, че те полагали същата клетва, както и другите магистрати.

ФОТОСНИМКА на Клетва на магистрати 2007:

ИЗВЛЕЧЕНИЕ ОТ ЗАКОНА:

Чл. 155. Всеки съдия при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: "Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя тайната на съвещанието, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!".

Чл. 156. Всеки прокурор и следовател при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: "Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя служебната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!".

Чл. 157. (1) Клетвата се полага пред съдиите, прокурорите и следователите от съответния орган на съдебната власт.

(2) След полагане на клетвата се подписва клетвен лист.

Чл. 158. Всеки държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията при първоначално встъпване в длъжност подписва клетвен лист със следната клетва: "Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно и добросъвестно служебните си задължения, да пазя тайната на поверените ми дела, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!".

Чл. 159. Лице, което откаже да положи клетва или да подпише клетвен лист, не може да встъпи в длъжност.

КОМЕНТАР:

Клетвата от 2007 (Обн. ДВ. бр.64 от 7.08.2007 г.) е различна по съдържание за съдии, прокурори и следователи. Полага се при първоначално встъпване в длъжност пред съдиите, прокурорите и следователите от съответния орган на съдебната власт, като магистратът следва да подпише клетвен лист. Т.е. фактическият състав по встъпване в длъжност се усложнява, като за да бъде изпълнен целият, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки – полагане на клетва и подписване на клетвен лист. Не е достатъчно само осъществяването на един от двата юридически факта, за да се приеме, че правоотношението е възникнало (чл.159 ЗСВ). Клетвата за държавен съдебен изпълнител и съдия по вписване е различна от тази на магистратите. По отношение на текста и съдържанието на клетвите, няма никаква промяна с клетвата от 1994, поради което изложеното по-горе важи и тук.