Казуси – Съдебна етика

Казусът е предоставен от съдия Джеръми Купър в хода на Присъствено обучение за обучители “Съдебно обучение и етика”, 20 – 21 юни 2023, организирано от НИП

Вие сте младши съдия в тричленен съдебен състав, който е на път да даде ход на дело срещу държавен служител, който е обвинен в приемане на подкупи срещу предоставяне на доходоносен договор на известна местна строителна фирма. Вашият зет е архитект, който често получава възмездна работа от тази фирма, въпреки че това не е общоизвестно. Подготвяли сте се внимателно за процеса. Два дни преди началото на процеса, установявате, че съпругата на съдията, председателстващ състава по това дело, работи в същия държавен отдел като обвиняемия. Той никога не е споменавал този факт. Какво трябва да направите?

Съдия Барков е съдия от първоинстанционен съд и член на Управителния съвет на Националната асоциация на съдиите. На заседанията на Асоциацията той говори много често за недоволството на много съдии, както и за личното си недоволство. Мнозина смятат, че Висшият съдебен съвет не прави нищо за решаване на проблемите, които затрудняват сериозно работата на съдиите, като например:

– условията на труд са под задоволително ниво,

-броят на делата, които поради естеството и правната си тежест не е необходимо да стигат до съдилищата, се увеличава, което отнема време на съдиите и пречи на висококачествената работа по по-сложни дела,

-ВСС няма политика за наемане на нов персонал в съдилищата,

– като цяло не се предвиждат необходими дейности за реформи.

Съдия Барков предлага Националната асоциация на съдиите да изпрати до Висшия съдебен съвет официална жалба във връзка с горепосочените проблеми, като смята, че това ще подтикне Съвета да предприеме необходимите действия. Но тъй като нищо не се случва, след няколко срещи на Асоциацията, съдия Барков решава да действа сам. Той публикува много критична статия в национално правно издание. Журналист от много влиятелен вестник прочита статията. Той се свързва със съдия Барков и предлага интервю, в което съдията може да говори открито за проблемите в съдебната система. Интервюто е дадено и е публикувано във вестника. Какви въпроси, свързани с поведението и етиката, биха могли да бъдат повдигнати тук?

Една сутрин съдия Дах усеща остра болка в стомаха. Той не успява да се концентрира върху работата си и решава да потърси медицинска помощ. Посещава близката болница за преглед от медицински специалист. Влизайки в чакалнята, той вижда тълпа пациенти, чакащи своя ред за преглед, някои от които чакат от рано сутринта. Същия следобед той има насрочено важно двучасово съдебно заседание, в което е необходимо да се изслушат няколко свидетели, идващи от чужбина; изслушването вече е било отлагано няколко пъти. Решава да се обади на приятел, лекар в същата болница. Приятелят идва и го съпровожда до предната част на опашката пред очите на тълпата от пациенти, които са чакали много преди него. Постъпил ли е неетично съдията?

Току-що сте били назначен като съдия на средно ниво, който разглежда граждански и наказателни дела. Вярвате, че сте справедлив и съвестен съдия и имате амбиция да продължите кариерата си. Надявате се, че в крайна сметка ще се издигнете до най-високото ниво на съдебната система. Връщайки се в съдебната зала, в последния ден преди новогодишните празници, откривате пълна кошница с храни, напитки и луксозни деликатеси. Кошницата е подарък от водещия избран политик във Вашия район. Ваш колега Ви информира, че всяка година политикът изпраща такива кошници като „израз на благодарност към всички мои трудолюбиви държавни служители“. Той Ви казва, че всички други съдии приемат кошниците с благодарност и Вие трябва да направите същото. Как ще постъпите?

Съдия Макензи е на 48 години. Той е женен мъж с две деца тийнейджъри. Очаква с нетърпение да участва в конференция по международно регулаторно право на Карибски остров. Помолен е да изнесе доклад за състоянието на закона в страната си по темата на конференцията. На конференцията ще присъстват съдии и адвокати от цял свят. Неговите самолетни билети икономична класа се заплащат от съда му, както и билетите на двамата души, които го придружават – младши съдия от същия съд и неговата секретарка. Той ще получи дневни пари от организаторите на конференцията в местна валута при пристигането си, за да покрие разходите за хотелско настаняване и храна по време на конференцията. Възниква следната последователност от събития:

След като се регистрира преди полета, той получава седалка при двамата си колеги в задната част на самолета. По-късно той се връща на гишето за регистрация и заявява, че има болки в гърба (лъжа), както и че е съдия. Впоследствие той е настанен в бизнес класа. Не информира колегите си.

С билета си за бизнес класа той се настанява във ВИП салона и се ползва от безплатна храна и напитки. След като си тръгва, той взема няколко малки бутилки, тъй като вижда други да го правят, въпреки уведомленията, че те не бива да се изнасят от салона.

При кацането си на летището, съдия Макензи се отправя към ВИП изхода, тъй като е съдия, пътуващ в бизнес класа. Помахва на двамата си колеги, чакащи на дълга опашка.

На излизане от летището се натъква на стара приятелка – привлекателна овдовяла съдийка, която живее наблизо. Тя веднага кани него и колегите му на вечеря с нея във вилата ѝ. Съдия Макензи приема, но отказва от името на колегите си, без да обсъди това с тях, като твърди, че те ще бъдат „твърде уморени“.

В края на щастливата вечер неговата приятелка предлага той да остане във вилата с нея по време на конференцията, в апартамента за гости. Той охотно приема.

При пристигането си на конференцията на следващия ден, той изисква полагащите му се дневни и командировъчни за конференцията, „за да покрие всички разходи за храна и настаняване“.

През деня се обажда на жена си и децата си и им казва, че хотелът, в който е настанен, е „фантастичен“.

На втория ден от конференцията, чувствайки известна вина спрямо колегите си, той ги кани на вечеря в скъп местен ресторант.

Преди да се върне у дома, съдията купува за домакинята си разкошен букет цветя в знак на благодарност. Той оставя и щедро дарение за любимата ѝ благотворителна организация „Магарета в беда“.

Съдия Макензи не изнася доклад на конференцията, като казва, че за съжаление го е забравил в кабинета си у дома. В действителност изобщо не е написал доклад. Той обаче си води подробни бележки по време на конференцията, с намерението да запознае колегите си от съдебната система след завръщането си.

Казусът е предоставен от съдия Росица Тончева, съдия в Апелативен съд – Варна, лектор в НИП

В районен съд се провежда първоинстанционно съдебно производство срещу Х.Н. по повдигнато му с обвинителен акт обвинение да е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б.б от НК (съставът на съда е тричленен – съдия и двама съдебни заседатели). Подсъдимият се защитава от адв.Р.П. В досъдебното производство е налице договор за правна помощ на обвиненото лице с адв.Ив.Д., който се призовава като страна в първоинстанционния съдебен стадий, но не се явява.

В открито съдебно заседание по делото се извършват съдебно-следствени действия. При разпита на вещите лица – автори на тройна автотехническа експертиза, защитникът адв.Р.П. задава неясни и подвеждащи въпроси, на което председателят на съдебния състав реагира с разпореждане да се задават ясни, конкретни и свързани с обстоятелствата по делото въпроси, отправено е и предупреждение към страната да изчаква отговорите на вещите лица, за да се гарантира достоверност на писменото доказателствено средство в аспекта на чл.311, ал.1, т.3 от НПК (Чл. 311. (1) В протокола за съдебното заседание, освен данните по чл. 129, ал. 1, се посочват:…3. обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и отговорите на вещите лица). Поведението на защитника не се променило, напротив, прераснало в укори към експертната позиция, в повишаване на тон, в нагласа за физическа агресия, обективирана в бутане с ръка на записките на вещите лица и други техни помощни материали.

Председателят на съдебния състав отправил няколко пъти забележки (протоколирани) към адв.Р.П., но това не предотвратило ескалацията на напрежението в съдебната зала. В един момент, защитникът започнал да обижда вещите лица, че са „неуки продажници“ и „корумпирани“, което поведение предизвикало реакция на председателя на съдебния състав, отразена с вписаните в протокола от съдебното заседание реплики: „Губите ми времето! В моята зала ще правите каквото аз кажа! Ако не сте съгласен, оплачете се на арменския поп!“.

С изчерпване на съдебно-следственото действие, съдебното заседание било отложено.

Няколко дни по-късно другият защитник адв.Ив.Д. подал сигнал до Главния съдебен инспектор, в който се оплаквал от поведението на районния съдия в съдебното заседание, квалифицирайки го за нагло, грубо и затова уронващо престижа на съдебната власт. Сигналът имал и втора аргументационна линия – адвокатът претендирал нарушение в правото на защита на подсъдимото лице, вследствие на процесуално нарушение по чл.282, ал.2 вр. чл.277, ал.3 от НПК (въпроси на вещите лица се поставят най-напред от прокурора или частния тъжител, частния обвинител и неговия повереник, гражданския ищец и неговия повереник, гражданския ответник и неговия повереник, подсъдимият и неговите защитници) .

По данните Инспекторатът на ВСС не установил собствена компетентност. Със становище, инспектор препратил сигналния документ до КПЕ в съответния окръжен съд, която предприела действия по чл.16 от ПОДКПЕС – провела изслушване на подателя на сигнала. В хода на проверката член на КПЕ си направил отвод, този орган нямал избран резервен член и по тази причина не могъл да сформира състав. Преписката била изпратена по подсъдност на КПЕ към района на компетентния апелативен съд.

При тези факти:

1.Налице ли е компетентност на КПЕ при апелативния съд в предметния казус;

2.Как бихте подходили към процеса на доказване в процедурата;

3.Намирате ли данни за нарушение на принципите на КЕПБМ от страна на районния съдия.

…………………………………………………………………………………………

Извлечение от ПОДКПЕОСВ

…….

КПЕ се създават към всички органи на съдебната власт с числен състав над 6 магистрати.
В тези от органите на съдебната власт, в които не могат да бъдат създадени подобни комисии, техните функции се изпълняват от КПЕ в по-горестоящия орган на съдебната власт.
(Съставът на КПЕ в органите на съдебната власт е най-малко от трима редовни и един резервен член.
Персоналният състав на всяка КПЕ се определя от общото събрание на съответния орган на съдебната власт, като решението се взема с явно гласуване и обикновено мнозинство.
При извършване на проверките комисиите по професионална етика в органите на съдебната власт могат да събират допълнителна информация от компетентните органи и институции, да вземат писмени обяснения от участниците в случая, както и да изслушват авторите на сигналите или магистратите, срещу които се води проверката.

………..

Казусът е предоставен от съдия Росица Тончева, съдия в Апелативен съд – Варна, лектор в НИП

1.Участници:

Мирослав Костов – ищец;

Красимира Ангелова – ответник, интересите й се представляват от адв.Рая Попова.

Павлин Петров – съдия-докладчик по делото.

Д-р Светлана Иванова – психиатър, вещо лице от списъка.

2.Фактите:

На 08.06.2021 година по делото било насрочено и проведено съдебно заседание, в което всички доказателствени искания на ищеца били отхвърлени и обратно – всички искания на ответника били уважени. С определение съдът назначил СПЕ, която възложил на вещото лице д-р Светлана Иванова.

По време на съдебното заседание между ищеца и ответника избухнал скандал. Той изострил атмосферата в съдебната зала, а съдията не успял да овладее реда между страните. В резултат на това, поведението на докладчика Петров рязко се променило – той започнал да нервничи, отправял забележки към съдебния секретар: „Неграмотнице, кой те нае… Тъпа ли си, че не пишеш…. За нищо не ставаш…“ .

Така развилата се ситуация мотивирала ищеца Костов да потърси в интернет- пространството информация за съдия Петров. Попаднал на ФБ профил на съдията, поддържан в лично качество. От направените там публикации, за Мирослав Костов станало известно, че: 1) Павлин Петров има активно приятелство с Рая Попова, за което свидетелстват техни общи снимки от различни туристически места, 2)Съпругата на Павлин Петров работи в една медицинска практика с д-р Светлана Иванова и 3)в профила има снимка на Павлин Петров – легнал в античен гроб в музейна композиция, а до него усмихната в кадъра се намирала д-р Светлана Иванов. Под снимката имало личен коментар на Петров: „И при това положение няма да ме освидетелстват“.

При тези факти:

1.Откривате ли етично нарушение, извършено от съдия Петров? Какво?

2.В случай, че сте член на КПЕ – сезирана с предметните факти, каква информация бихте събрали за разкриване на обективната истина?

Казусът е предоставен от съдия Росица Тончева, съдия в Апелативен съд – Варна, лектор в НИП

Във въззивен съд постъпва жалба по чл.318, ал.6 от НПК срещу първоинстанционна присъда, с която подсъдимият Красимир Киряков е осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК. Въззивната жалба е подадена от адв.Ивелин Петров (защитник). В нея се атакува правилността на постановената първоинстанционна присъда и след излагане на подробни съображения за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, към въззивната инстанция се отправя искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс.Киряков да бъде оправдан по обвинението поради недоказаност.

В откритото съдебно заседание по делото, въззивният съд заседава в следния състав: Даниела Колева (председател), Рая Василева (съдия-докладчик, стои вдясно от председателя, в непосредствена близост до прозорец) и Анелия Петрова (вляво от председателя). В съдебното заседание участват лично представител на въззивната прокуратура, подс.Киряков, адв.Петров, частен обвинител Василев. За пръв път в съдебното производство встъпва и повереникът адв.Петя Икономова. Проведени са прения, подсъдимият ползва правото си на последна дума, въззивният съд провежда тайно съвещание, след което обявява присъда, с която отменя изцяло първоинстанционната присъда и оправдава подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

Всички участници в съдебното заседание напускат сградата на съда. В непосредствена близост до нея се намира заведение с маси на открито. На една от тях за разговор сядат Пламен Василев и адв. Икономова. След 15 минути друга маса се заема от адв.Ивелин Петров и съдия Анелия Петрова, като от разменените думи на по-висок тон става ясно, че те са в родствена връзка помежду си – Анелия Петрова е майка на Ивелин Петров. Незабелязан от никой, Пламен Василев прави няколко снимки. Една седмица по-късно адв.Икономова подава сигнал до Комисията за професионална етика в апелативния съд, в който описва горните обстоятелства, а като доказателство прилага предадените ѝ от Пламен Василев снимки, без вкопирана информация за времето на създаването им. В сигнала се твърди, че на срещата били адв.Петров и съдията-докладчик по делото Василева, стояща вдясно от председателя на съдебния състав (до прозореца).

По образуваната преписка Комисията провела изслушване на съдия Рая Василева, в хода на което тя потвърдила, че е докладчик по конкретното въззивно дело от общ характер, потвърдила също и местоположението си в съдебната зала, но отрекла да се е срещала по каквато и да е причина с адв.Петров. Не се разпознала и на предявените ѝ снимки.

Въпроси:

1.Откривате ли нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, от кого?

2.Ако сте член на КПЕ, бихте ли назначили вещо лице да изследва автентичността на фотокадрите?

Казусът е предоставен от 17^-то издание на Лятното училище за младши представители на юридическите професии от Югоизточна Европа, занимаващи се с въпросите на противодействието на корупцията и корупционните практики, Регионална антикорупционна инициатива

Ваш близък приятел ви е казал, че главният прокурор, за когото работите, е закупил ИТ оборудване за институцията, чрез неопосредено споразумение с дружество, собственост на дъщерята на друг прокурор, когото познава лично. Имате и информация, че главният прокурор е приятел с член на Комисията за борба с корупцията.

Етични въпроси:

Допустимо ли е това поведение съгласно правилата и насоките за етично и професионално поведение, приложими за съдебните служители?
Бихте ли запазили информацията за себе си? Ако е това така, защо? Какви биха били страховете Ви?
На кого бихте споделили за това? Защо?
Ако решите да го докладвате, какви биха били целите Ви…?
Ако сте съобщили за информацията, как бихте очаквали вашите колеги и приятели, за да реагират?

В 15:00 часа през деня прокурор бил призован да се яви на местопрестъпление за извършване да процесуални действия. Отзовал се на местопроизшествието със служебен автомобил. След приключване на служебните си ангажименти напуснал мястото на инцидента и около 17:00 часа, отишъл да вечеря в ресторант наблизо. С вечерята си изпил и чаша вино. Около 18:00 часа със служебния автомобил се отправил обратно към прокуратурата. По пътя преди да стигне бил спрян от полицейски патрул. При извършения полеви тест за алкохол се установило съдържание, надвишаващо разрешеното по закон. В проведения разговор с полицейските служителли магистратът си признал, че управлявал служебния автомобил след употреба на алкохол. Проверяващите демонстрирали намерението си да му съставят акт за констатираното нарушение и да му отнемат шофьорската книжка. Прокурорът обяснил, че е представител на съдебната система , обяснил, че е работил по дело с местната полиция няколко часа по-рано и помолил да бъде освободен от отговорност без последствия.

Моля, идентифицирайте етичните въпроси, които могат да бъдат основание за дисциплинарна отговорност на прокурора? Коментирайте тези въпроси в контекста на националните закони и етични правила.
Какво ще стане, ако прокурорът се представи като работещ с местната полиция по дадено дело, но не поиска да бъде извинен?
Ако прокурорът оспори твърдения на контролните органи и по-късно бъде признат за невиновен за шофиране под въздействието на алкохол в нарушение на закона?
Моля, избройте възможните последици от действията на прокурора. Какво отражение биха имали те върху имиджа/ престижа на съдебната власт в очите на обществеността? Проблем на интегритета ли е такова поведение? Ако да, какви са прояните му форми?

Обвиняемата се е признала за виновна в извършването на сексуално посегателство (второстепенно по интензитет, съгласно закона), произтичащо от връзката ѝ с непълнолетно лице, което към момента на деянието е било нейн ученик на 13-годишна възраст. По силата на споразумението бившата учителка се съгласява да бъде осъдена на три години лишаване от свобода.

По време на четенето на присъдата, съдията прави няколко изявления, които привлекли вниманието на медиите в цялата страна. Конкретно, той отбелязал, че: „Може би онова, което се е случило е начин да се задоволят сексуалните нужди на жертвата. Ако се замислите, хората узряват на различна възраст, някои и на 13 години. През последните месеци четем във вестници и скушаме телевизионни репортажи как деветгодишни признават, че са правили секс.

Етични въпроси:

Съдията изразил ли е стериотипни въгледи относно сексуалния характер на младите момчета и сочи ли това му поведение на предубеденост?
— Ако е налице форма на пристрастие, то от характер ли е същата, че да постави под въпрос безпристрастността и откритостта, нужни за правилното и разумно приложение на закона?
— Ако има изразена пристрастност, според Вас кои от етичните принципи са нарушени/защо?

По дело срещу 33 обвиняеми за „терористично застрашаване на конституционния ред“ най-вече за щурмуването на парламента, председателят на състава е осъдил 50 адвокати, налагайки им глоба от 1 000 EUR на всеки обвиняем за „обида на съда“ и прекъсване на процеса. Съдията по това дело наложил бърз темп на разглеждане на делото, като съдебните заседания често продължавали почти до полунощ.

Специално в този случай съдебното заседание започнало в една от големите съдебни зали, определени именно за съдебни процеси в областта на организираната престъпност и корупцията. Съдията дал почивка от 20 минути за допълнителна проверка на оборудването за вземане на показания от защитен свидетел. По време на почивката съдебен служител информира адвокатите, че съдебният процес ще се проведе в друга съдебна зала поради техническите пречки. Новата съдебна зала била малка и адвокатите не разполагали с място да поставят документите си. Те предложили на съдията да отложи съдебното заседание поради липсата на подходящи условия за осигуряване на ефективна защита с оглед на сложността и сериозността на делото. Съдията отхвърлил предложението, което предизвикало протеста на адвокатите. Адвокатите подали жалба до Апелативния съд, но жалбата била отхвърлена. След това адвокатите започнали инициатива пред Конституционния съд за нарушаване на свободата на изразяване и ролята им на гарант на изискванията за справедлив съдебен процес и че намерението им е било да изразят своите основателни критики при упражняването на правото на защита, което е основополагащата роля на адвокатите на защитата в едно демократично общество.

Етични предизвикателства:

Предвиждат ли се правила за санкциониране на страните за неуважение към съда, когато същият налага санкции за глоба и лишаване от свобода?
Нарушава ли се свободата на словото на адвокатите?
В каква степен адвокатите могат да отправят критики към провеждането на производството и към начина, по който съдията води процеса?
Съдията подложен ли е на натиск?
Нарушени ли са правата на обвиняемия?
Ако процесуалните права са били нарушени, кое от тях по-конкретно?
Показал ли е съдията презрение по несъответен начин?/ако да, защо?
Ако има нарушение, кой член от ЕКПЧ е бил нарушен?
Обидили ли са адвокатите съда (съдията)?

Съдия от окръжен съд публикува два видеоклипа за Тик-Ток, което води до отстраняването му от Висшия съдебен съвет миналата година, като съветът е счел, че с действията си магистра е нарушил имиджа и достойнството на съдебната власт. Що се отнася естеството на видеоклиповете, в единият от тях съдията е в плувен костюм в басейн, а на втория клип пее с микрофон в един ресторант на сцената. Съдията има над 90000 последователи, натрупани в продължение на години, като в своя профил критикува корупцията в националната съдебната система, насърчавайки реформите.

Представител на гражданското общество заяви по този повод, че „изваждането му от съдебната власт представлява предупреждение, адресирано към съдии, фаворитизиращи реформите, които възнамеряват да се кандидатират за позиция в Сюза на съдиите през следващата година“.

Външното посолство от своя страна отбеляза, че е „дълбоко обезпокоено“ от отстраняването на съдията. „Независимото правосъдие, което зачита върховенството на закона, е от съществено значение за всяка просперираща демокрация“.

Представител на опозиционната партия посочва във връзка с казуса, че сегашното правителство участва в „унищожаването на правосъдието“. Съветът въведе нова практика, но е по-важно тази практика да се прилага за всички, а не по избирателен начин. „Дори ако това решение бъде отменено от Върховния съд, сигналът е вече налице“, каза той. „Съдиите трябва да бъдат много внимателни.“

Съдията подчертал в интервю за националната медия, че видеоматериалите нямат нищо общо с професията му, както и, че вярва, че този акт на Висшият съдебен съвет е отвръане на удара срещу неговото застъпничество за съдебна реформа. „Мисля, че това е един вид отмъщение“, каза той пред репортерите. „В продължение на много години участвам в реформата на съдебната система… Имам много врагове за тази си позиция.

Съдията публикува филми за съдебната власт с цел да обучава млади ученици в училищата.

Етични въпроси:

Колко отворена трябва да бъде съдебната система?
Нарушил ли е съдията етичните правила и ако да/кое правило по-точно?
Как ще се стремите към баланс между противоречивите ценности, свободата на изразяване на съдиите и запазването на репутацията и достойнството на съдилищата, респ. прокуратурата?
Как съдията, респ. прокурорът може да балансира между своите ежедневни задължения на работа и битовите си дейности, така щото със своето поведение да не накърнява имиджа на системата, в която работи?

Кои от източниците на информация намирате за уместни?