Акцент от дискусиите за върховенството на закона в ЕС на XXX конгрес на Международната федерация по европейско право (FIDE)
Ангелина Лазарова
Съдия в Апелативен съд Варна
Под председателството на Българската асоциация по европейско право в гр. София в периода 31.05.-03.06.2023г. бе проведен XXX-ят юбилеен конгрес на Международната федерация по европейско право. Най-актуалните теми на европейското право бяха представени на вниманието на повече от 500 водещи учени, съдии, представители на юридически професии от държавите членки на ЕС и други държави. В работата на конгреса активно участваха Председателят на Съда на ЕС – Коен Ленартс, българският съдия в СЕС и Председател на FIDE в периода 2021-2023 – Александър Арабаджиев, председателите на конституционните съдилища на България, Украйна, Германия, съдии от конституционните съдилища на Франция, Румъния, Албания и Северна Македония, представители на Европейския парламент и Европейската комисия (ЕК).
В дискусията по една от основните теми – „Взаимно доверие, взаимно признаване и върховенство на закона“, в панела, посветен на „Върховенство на закона на ниво ЕС и по отношение на институциите на ЕС“, заместник генералният директор на Правната служба на ЕК – Клеменс Ладенбургер, представи като приоритет на ЕК, работата по създаване на минимални етични стандарти, приложими спрямо всички институции на ЕС по чл. 13 от Договора за ЕС. Така, Европейският парламент, Европейският съвет, Съветът, ЕК, Съдът на Европейския съюз, Европейската централна банка и Сметната палата, биха имали общи и еднакви минимални етични правила. Г-н Ладенбургер подчерта, че етичните кодекси са все по-актуален инструмент за повишаване доверието в институциите от страна на гражданите на ЕС. Хармонизираните правила биха въвели ясни и точни принципи на професионално поведение, изисквания и отговорности към представителите на институциите. Идеята за създаване на междуинституционален орган по етика, представена в програмата на Председателя на ЕК още през 2019г., е възприета от Европейския парламент и ЕК, активно дебатирана през м.12.2022г. след корупционния скандал с Катар, но е необходима яснота и общо съгласие относно обхвата, ролята и компетенциите на органа. Обсъждат се различни правомощия на този орган, както и мястото му в или извън структурата на европейските институции. Виждането, че органът по етика трябва да има разследващи функции при установено нарушение на правилата, обаче, би могло да доведе до застъпване с дейността на други органи на ЕС, напр. Европейската служба за борба с измамите, Европейската прокуратура и др. Изграждането на такъв орган, външен по отношение на институциите, би допуснало оспорване на статута и решенията му, с оглед разликите между евентуалното набиране на неговите собствени служители и начинът, по който се избират и назначават контролираните от него представители на европейските институции.
Проучване по темата установява, че в своята реч пред Европейския парламент от 14.02.2023г. заместник председателят на ЕК – Вера Юрова, коментира, че повечето институции на ЕС имат рамка, която регулира индивидуалните етични задължения, приложими към техните членове, отразена в процедурни правилници, или в кодекси за поведение на институциите. Открити са разлики в приложимите правила между институциите, произтичащи от автономната роля на всяка институция съгласно Договорите и от различните рискове, присъщи на изпълнението на задълженията на членовете им. Заявена е необходимост от общ набор от строги етични стандарти, за да могат институциите да работят заедно и да обединят усилията си за развиване на обща култура на етика и прозрачност. Обсъжданият междуинституционален орган би следвало да гарантира общи ясни и високи стандарти за почтеност и независимост във всички европейски институции, подобни механизми за контрол, при зачитане на различията между институциите и институционалният баланс, установен от учредителните договори. Този орган би позволил на институциите да се възползват от взаимния си опит, да намалят несъответствията, когато те не са необходими или оправдани от различните им институционални роли, да имат повече яснота относно това кое е приемливо и кое не, съставляващо важна превантивна мярка, насочена към предварително спазване на ясни правила.
На 16.02.2023г. Европейският парламент приема с 388 гласа „за“, 72 „против“ и 76 „въздържал се“ резолюция за създаването на независим орган на ЕС по етика. Този орган следва да установи обща дефиниция на конфликтите на интереси за институциите на ЕС въз основа на най-високи стандарти, при ясно разграничение между престъпни действия, нарушения на институционалните правила и неетично поведение; да има право сам да започва и да провежда разследвания на място и на базата на записи, използвайки информацията, която е събрал или получил от трети страни; да има възможност да проверява истинността на декларациите за финансови интереси и активи; да предостави защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, по-специално европейски държавни служители, така че те да могат да изразят своите опасения относно възможни нарушения на правилата, без да се страхуват от репресии; да има възможност да участва в сътрудничество и обмен на информация със съответните органи на ЕС като Европейската служба за борба с измамите, Европейската прокуратура, Европейския омбудсман и Европейската сметна палата, в рамките на техните правомощия. С резолюцията ЕК е приканена до края на март 2023 г. да внесе предложение за създаване на независимия орган по етика за Европейския парламент и Комисията, насочен към всички институции и агенции на ЕС, и за финализиране на преговорите относно структурата, управлението, името на органа, състав и правомощия, и др.
Наблюдателите очакват предложението да бъде публикувано до края на юни 2023г., след което трябва да бъде одобрено от евродепутатите и националните министри. Вероятна хипотеза свързва началото на дейността на органа по етика с новия законодателен мандат на ЕС.
Коментирането на темата за хармонизирането на минималната рамка етични правила и орган, който да контролира спазването им на ниво институции на ЕС, е редом с открояването на съвкупността гаранции за утвърждаване на върховенството на закона. Както, по време на дискусията на XXX-я конгрес на FIDE, г-н Ладенбургер подчерта, прилагането на общото европейско право и споделените общи европейски ценности, могат да позволят система от общи правила за професионално поведение на институциите на ЕС.
Споделяме идеята, отнесена и към етичната рамка за органите в структурата на съдебните системи. Хармонизирането на правилата за съдебна етика и професионално поведение в ЕС е акцент в темите, по които работи Общността „Съдебна етика“, създадена от Националния институт на правосъдието. Ресурсите, събирани и непрекъснато надграждани на специализираната платформа, несъмнено установяват потребността от минимални, унифицирани и общоприложими стандарти за проявление на магистратите като личности и в процеса на правораздаване. Започнала като тема от състезание за младши магистрати на Европейската мрежа за съдебно обучение, професионалната дискусия във форума на общността продължава и може да отрази становищата и предложенията на всички интересуващи се представители на съдебните системи на ЕС. Ефектът от такъв качествен, колегиален, диалог засяга както укрепването на взаимното доверие между магистратите, така и утвърждаването на върховенството на закона, като ценност, принцип, система от взаимовръзки между властите и гаранции за гражданите на ЕС.