Националният институт на правосъдието създава модел за подготовка на обучители по съдебна етика

Калина Станчева,

младши съдия в СГС

„Критерият за морала на магистрата е общественият интерес“ – това и много други важни уроци научиха присъстващите на организираното от Националния институт на правосъдието /НИП/ и проведено в периода 20.06.2023 г. – 21.06.2023 г. присъствено обучение за обучители на тема „Съдийско поведение и етика“.

Първият ден лектор на обучението беше съдията Джеръми Купър – експерт, съставител на Наръчника за обучители „Съдийско поведение и етика“ на Службата на ООН по наркотиците и престъпността, който направи обстоен анализ на универсалните Бангалорски принципи, даде възможност на участниците да анализират обхвата на всеки принцип и всички външни ограничения за тяхното реализиране.

След задълбочени коментари на работните казуси и разгорещени дискусии, се изведе заключението, че съвременната битност изисква от нас да актуализираме създадените през далечната 2001 г. и приети година по-късно принципи от Бангалор, които несъмнено съставляват базата за изграждане на етична рамка, на модел за почтено и благоприлично поведение на един магистрат.

Лектор в обучението беше и съдия Росица Тончева от Апелативен съд Варна. В хода на нейната презентация се отбеляза правната уредба на етичните правила и модели на поведение, изискуеми от всеки български магистрат. Предмет на обсъждане бе Етичният кодекс на българските магистрати /ЕКБМ/ и заложените в него основни етични норми. За по-изчерпателно изследване на темата, на вниманието на присъстващите на обучението се представи анализ на практиката на Инспектората на Висшия съдебен съвет относно дела за дисциплинарни нарушения.

Аудиторията остана очарована от начина, по който съдия Тончева съумя да предаде етичните аспекти и значимостта на писмената и устна форма на комуникация между магистратите, от една страна, и магистратите и обществото, от друга. Комуникацията се очерта като тема, натоварена с изключителен заряд по отношение на представянето на съдебната система и утвърждаване на доверието на обществото към работата й. Обърна се внимание на това колко бързо информацията се разпространява в наши дни, доколкото, ако в началото на 20-ти век за обработването на информацията, генерирана за една година е отнемало точно толкова време, то в наши дни същият този процес изисква едва около 3-4 минути. Последното накара всеки от присъстващите на лекцията да се замисли за това какъв отпечатък оставяме като магистрати за идните поколения, които несъмнено ще живеят в далеч по-забързано ежедневие, дори и от нас.

Открои се и феноменът на т.нар. „burn out effect” или ефектът на прегарянето от естеството и обема работа. Подчерта се в хода на презентацията на съдия Тончева още, че магистратското съсловие трябва да започне по-често да говори и претендира за предоставянето на ресурс за отработване на травмите, които характера на работния процес причинява, с оглед постигане на по-качествено правораздаване в страната, към което несъмнено всички се стремим.

Активното участие на присъстващите, искреният диалог и предложенията за справяне с негативните явления в съдебната система, очертаха и бъдещите възможности за развитие на експертна среда в обучението по съдебна етика и професионално поведение.

Вашият коментар