Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС) разясни своето становище относно свободата на изразяване на съдиите и посочи, че в няколко държави членки се наблюдава засилено използване на социални медии от съдиите, но въпреки това в малко кодекси за поведение се дават конкретни практически насоки в това отношение
В свое становище № 25 от 02.12.2022 г., КСЕС не само размишлява върху правния и етичен дълг на съдията да говори открито, за да защити върховенството на закона и демокрацията на национално, но също и на европейско и международно равнище, а наред с това чертае общи насоки на съдиите и широка рамка за текуща дискусия относно параметрите, които те да вземат предвид, когато упражняват правото си на свобода на изразяване.
На първо място, отбелязват, че терминът „медии“ обхваща цялата палитра от печатни медии, телевизионни и радио медии и онлайн медии, включително услугите за аудио и видео стрийминг, като така КСЕС изцяло приема определението за „медия“, което е предложено в Приложение I към Препоръка CM/Rec(2022)11 на Комитета на министрите относно принципите за управление на медиите и комуникациите, пар. 4.
Маркирани са различните подходи на законодателя в отделните държави – членки на Съвета на Европа по отношение на някои принципни постановки. Следва обаче да се подчертае, че всички национални законодателства гарантират на съдиите правото им на свобода на изразяване. При все това обаче обхватът на защита варира, като в много държави тя обхваща извънсъдебни изявления, направени на четири очи или публично във връзка с професионалните качества на съдиите, както и извънсъдебни изявления, направени от името и в интерес на съдебната власт. В някои страни съдиите имат имунитет срещу преследване по съдебен ред за всичко, казано в съда, освен ако не е установена mala fides (недобросъвестност). Съдиите имат правно и/или етично задължение да бъдат въздържани, което има за цел да запази съдебната независимост и безпристрастност и общественото доверие в съдебната система, както и правилното управление и достойнството на съдебната система.
В повечето държави членки съдиите могат да коментират въпроси, свързани със съдебната власт, нейното правилно управление и независимост или разделението на властите, при условие че тяхната критика се основава на факти и аргументи и не се разкрива вътрешната работа на съдебната власт. В някои държави членки публичното изразяване при определени обстоятелства дори се тълкува като етично задължение, по-специално в отговор на политически атаки срещу съдебната власт. За тази цел на съдиите от по-висши инстанции понякога се дава по-голяма свобода на изразяване. Въпреки това, в някои страни подобно поведение е предизвикало обществено неодобрение. Ето защо не е необичайно съдиите да изчерпват вътрешните механизми, ако са налични в рамките на съдебната власт, преди да излязат публично, или да запазват мълчание, когато съдебната власт възнамерява да излезе с официално институционално становище. За сметка на това публичното критикуване на колеги съдии или на съдебната власт са източник на безпокойство.
Използването на социалните медии е актуална тема. В няколко държави членки се наблюдава засилено използване на социални медии от съдиите. Въпреки това в малко кодекси за поведение се дават конкретни практически насоки в това отношение. Ако го правят, те прилагат общото задължение за съдебна въздържаност или призовават за предпазливост, за да се избегне нарушаване на независимостта, безпристрастността или общественото доверие в съдебната система.
С желание за подпомагане на съдиите да постигнат баланс между правото си на свобода на изразяване и целта за поддържане на общественото доверие в тяхната безпристрастност и независимост, в своето становище от 02.12.2022 г. КСЕС дава някои насоки по отношение на изявления, които биха могли да доведат до тяхното оттегляне, изявления, които биха могли да засегнат авторитета и репутацията на съдебната власт, както и такива, засягащи упражняването на политически мандати, които биха могли да доведат до проблеми, свързани с разделението на властите. Обособени са следните отделни групи, изявления, предмет на разглеждане от Консултативния съвет.
Изявления, имащи връзка със съдебни спорове
Съдиите трябва да се въздържат от коментари, които биха могли да засегнат или разумно се очаква да засегнат правото на справедлив процес на което и да е лице или въпрос, с който са сезирани. Изявленията, направени от съдия по висящо дело, включително тонът и контекстът на изявлението, могат да засегнат това право, както е постановил ЕСПЧ. Ако съдия публично внуши, че той/тя вече е формирал/а неблагоприятно мнение по делото на ищеца, преди да се яви по делото, неговите/нейните изявления обективно оправдават страховете на обвиняемия относно неговата/нейната безпристрастност. Необходима е по-голяма бдителност в контекста на текущите разследвания, особено при наказателни разследвания с оглед на гарантирането на презумпцията за невиновност, залегнала в член 6, параграф 2 от ЕКПЧ. В наказателното производство съдиите трябва да обърнат особено внимание на подбора на думите си, ако искат да информират обществеността за производство, преди дадено лице да бъде съдено и признато за виновно в конкретно престъпление. Изказванията за вината на обвиняемия преди съдебния процес са в противоречие с член 6 от ЕКПЧ. Коментарите на съдиите по решени дела, различни от техните собствени, не повдигат непременно въпрос за тяхната безпристрастност. Коментирането на съдебната практика е пряко свързано с професионалната им дейност. В професионалната си дейност съдиите имат право да правят конструктивни и уважителни коментари по решени дела. Съдиите трябва да проявяват предпазливост в отношенията си с медиите и да се въздържат от всякаква лична експлоатация на отношения с журналисти. Обществеността не трябва да остава с впечатлението, че съдиите искат да повлияят на изхода на делото чрез медийна комуникация. На последно място, при никакви обстоятелства съдиите не могат да бъдат принуждавани да обясняват публично мотивите за постановените от тях решения.
Изявления относно публични дебати
Поради уникалната си позиция в една демокрация, основана на върховенството на закона, съдиите имат експертния опит и произтичащата от това отговорност да допринасят за подобряването на закона, защитата на основните права, правната система и правораздаването. Следователно, при условие че се запази тяхната безпристрастност и независимост, те следва да имат право и дори да бъдат насърчавани да участват в обсъждания по закона с информативна и образователна цел и да изразяват мнения и становища относно слабостите в прилагането на закона и усъвършенстването на закона, както и на правната система.
Изявления по въпроси от значение за съдебната система като институция
Когато даден въпросът засяга пряко работата на съдилищата, съдиите трябва да имат и свободата да коментират спорни от политическа гледна точка теми, включително законодателни предложения или правителствена политика. Съдиите имат право да предявяват искания и да правят коментари относно своя статут, условия на работа, както и по всички други въпроси, свързани с професионалните им интереси. Сдруженията на съдии играят важна роля по този въпрос.
Изявления, представляващи публична критика на съдебната власт / колеги съдии
Изявленията са допустими, ако не излизат извън обикновената критика от строго професионална гледна точка, ако са част от дебат по въпроси от голям обществен интерес и ако се основават на обосновани твърдения, като критиката не трябва да бъде мотивирана от лично недоволство или враждебност, или от очакване за лична изгода. Важно е съдебната система да осигурява атмосфера, която позволява на съдиите да правят критични коментари, особено в йерархично организирана съдебна система, където съдиите са зависими от по-висшестоящи колеги по отношение на приноса за повишенията. Съдиите обаче трябва да се възползват първо от всички съществуващи коригиращи мерки, преди да се изразят публично.
Изявления по повод активен политически мандат или предишен политически мандат
Коментарът на принципите от Бангалор повелява, че съдебните задължения са несъвместими с определени политически дейности, като например членството в национален парламент или местен съвет. Предишен политически мандат от листата на дадена партия обаче не е от характер да обоснове съмнение за безпристрастността на съдията, особено ако няма данни, че членството има някаква връзка със същността на делото. Важно е да се знае, че за да се запази възможността за възобновяване на съдебната функция на тези магистрати, след политическия им мандат, е наложително те да избягват да правят изявления, които ги правят неподходящи за съдебна длъжност.
КСЕС заключава, че общо важимото правило, което подкрепя, е, че за съдиите следва да бъде валидно общото задължение за съдебна въздържаност, като бъдат внимателни, когато използват социалните медии. Прилагането на съдебна въздържаност по отношение на комуникациите в социалните медии обаче не следва да се разбира в смисъл, че съдиите трябва да се оттеглят от обществения живот, който се случва в социалните медии.
КСЕС подчертава, че естеството на различните социални платформи крие специфични рискове, изискващи съдията да проявява специално внимание при комуникацията си в тях. Отбелязано е още, че има значителен риск споделянето на лично съдържание да се отрази неблагоприятно върху репутацията на съдия или на цялата съдебна система. Съдиите следва да бъдат предпазливи по отношение на риска от невярно представяне при включване на изявления в затворени групи, наред с това те трябва да внимават да не създадат „профил“ чрез коментарите си, който би създал впечатление за липса на откритост и обективност.
Езикът, облеклото, снимките и разкриването на други лични данни може да накърни репутацията на съдебната власт. Разрешаването на съдиите да споделят лични данни, като начин на живот или семейство, носи своите рискове в това отношение.
Задължението за съдебна въздържаност се прилага по отношение на комуникацията в социалните медии, независимо дали съдиите разкриват самоличността си или са разпознаваеми в дигиталното пространство чрез псевдоним. Размишления в посока, че цялото съдържание или мнения, споделени в профил в социална платформа, са изразени в лично качество, не освобождава съдиите от задължението да се въздържат.
Подчертана е важността от обучение на всички съдии, без значение дали те са новопостъпили в съдебната система или са доайени в нея, относно приложенията на социалните медии и етичните последици от използването им в личен и професионален контекст. Разбирането кои социални мрежи се използват, как същите работят, какъв тип информация може да е подходяща за споделяне в тях и какви потенциални рискове и последствия може да има участието в комуникация в такава платформа, би било подходяща област на обучение за съдии, като се набляга на необходимостта от усвояване на технически познания като например различните настройки за поверителност на различните социални мрежи.
Общността “Съдебна етика” на НИП подготвя обучение по темата.
С целия текст на Становище 25 на КСЕС може да се запознаете тук.