Нови Етични кодекси за магистрати в България

Нови Етични кодекси за магистрати в България

Радослав Ангелов

съдия в СРС

 

Съдебната власт на България включва магистрати: съдии, прокурори и следователи. До 2023 година, съдебната власт се ръководеше от един колегиален орган – Висш съдебен съвет (ВСС), който осъществяване дейности по назначаване, освобождаване на магистрати, определяне на органи на съдебната власт (откриване и закриване) и осъществяване политики в областта на съдебната власт в държавата. ВСС заседаваше в Съдийски колегия, Прокурорска колегия и Пленум, които имаха различни правомощия.

С изменения на Конституцията на РБ (бр. 106 от 2023 г.) Висшият съдебен съвет се трансформира като се създадоха Висши съдебен съвет и Висши прокурорски съвет. Двата нови съвета де факто имат компетентността на бившите колегии на ВСС. Заедно висшият съдебен и прокурорски съвет формират Общо събрание, което има компетентност по: бюджет, управление на недвижими имоти, взема решения общи за организационната власт на съдебната система в България.

Същевременно, старият Кодекс за етично поведение на българските магистрати, действащ от 2009 г., се отмени и на негово място се приеха два нови етични кодекса – Кодекс за етично поведение на българските съдии и Кодекс за етично поведение на българските прокурори и следователи. Остава в сила Етичният кодекс на съдебните служители.

Така от 30.10.2023 г. в българската съдебна система има три етични кодекси:

 

Новите кодекси за етично поведение за магистрати влизат в сила и се прилагат от 30.10.2023 г.

 

Повече информация относно История на етичните кодекси в българската съдебна система и Кой орган е компетентен да приеме Етичен кодекс, очаквайте в раздел Новини на сайта на www.judicialethicsplatform.nij.bg

 

 

Вашият коментар